ЗАКОНОВÈДЕЦ, мн. -дци, м. Остар. Книж. 1. Юрист, добър познавач и тълкувател на законите; законовед. Той особено учил законоведение и на 20-та си година вършел службата на законоведец – адвокат. ИЗ 1877, 368. Започнал да се явява [бог] сегиз-тогиз. И то само на пророци, законоведци. П. Росен, ВПШ, 17. Калугеринът станал чиновник. Съборите гърмели против тези поразителни нарушения на манастирския устав, но калугерите не се оставяли, а светската власт си сбирала опитни законоведци. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 56-57. // Индив. Лице, което раздава правосъдие. Смени законоведец божий / със жезъл тежкия си меч, / смени и вихъра тревожен / с вечерника на братска реч! Т. Траянов, Съч. III, 27.
2. Разш. Рядко. Лице, което с дейността си в някаква област полага нейните начала, основи, закони; основоположник. Заемане теми е заем от чужда банка за свои операции, нещо не само незапрещавано, а и поощрявано от гражданските и художествени закони, както това са доказали и законоведци като Софокъл, Шекспир, Гете. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 46. // Лице, което с дейността си и с примера си формира норми на обществено поведение, нововъведения, вкус, мода и под.; законодавец, законодател. Не публиката трябва да влияе на писателя и на неговата работа, но писателят трябва да бъде законоведец на морала и вкуса на публиката. ЛГ, 1938, бр. 411, 5.