ЗАКОНОДА̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. Законодател. Според това видите колко праведно са определили законодавците: че онзи, който от нерадение и невнимание бива причина да ся стори другому щета, трябва да плаща щетата си. С. Радулов, НД (превод), 81. Лакедемонският законодавец Ликург зел две малки кученца от една кучка и не ги возпитал еднакво. Й. Стоянович, ДСС (превод), 8. На народния съдия се предоставял широк простор да действува, като се позовава на своя здрав смисъл. Ето защо първоначалните съдии в това отношение са били много пъти творци, праводавци и законодавци. СбНУ LХVII, 92.