ЗАКОНОДА̀ВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Законодателство; законодавство. Р. [Г. С. Раковски] поддържа, че българите са имали висока култура и по-рано от Крума. „Българи преди христианство, казва той, имали обширно законодавие.“ ИИДС, 1906, кн. II [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)