ЗАКОНОДА̀ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Книж. Съставяне, издаване, изменяне и отменяне на закони (в 1 знач.); законотворчество. Следи [Гьоте] старателно законодателството и обществените реформи, за да ги напътва в хуманен дух, като полага например усилия за справедливо данъчно облагане. М. Арнаудов, Г, 21.
2. Юрид. Съвкупност от законите в една страна или в дадена област на правото. Съществуват здравни служби, трапезарии, обществени подпомагания, социални законодателства. О. Василев, ЖБ, 59. Той продължи да вика, да ръкомаха, да твърди, че нямаме законодателство, да доказва колко жалки и нищожни са варварите. Ст. Стратиев, ПП, 23. Първият законодателен паметник е Крумовото законодателство. Ив. Хаджийски, БДНН I, 56. А сиромасите са надявали на ново разподеляне на имотите по примера на Ликурговото законодателство. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 159. Гражданско законодателство. Наказателно законодателство. Трудово законодателство. Финансово законодателство. Европейско законодателство.