ЗАКОНОМÈРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е подчинен на действието на закони (в 3 знач.), който става поради взаимната връзка между явленията, фактите; логичен, естествен. Едно от най-характерните свойства на кристалните вещества (кристалите) е тяхната геометрично правилна форма. Тя се дължи на правилното и закономерно разположение на градивните им частици в пространството, в резултат на което се образуват различни кристални решетки. Хим. ХI кл, 1965, 26. Въпреки безспорното влияние на Раковски постъпването му [на Левски] в първата легия се явява естествен и закономерен акт преди всичко на неговото развитие. Ив. Унджиев, ВЛ, 42. Фабулата достига до своя закономерен край. Закономерно развитие на събитията.
2. Рядко. Законен (в 4 знач.). – А над какво работите сега? – последва закономерен въпрос. Л. Дилов, МСП, 29.