ЗАКОНООБРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който по същността си прилича на закон, има характер на закон. Във фашистката държава правосъдието обикновено действува след полицията. Със задна дата то оправдава и облича в законообразна правна форма това, което вече е извършено от терористичния апарат. Ж. Желев, Ф, 282. На решението трябва да се придаде законообразен характер.