ЗАКОНООБРА̀ЗНО. Книж. Нареч. от законообразен. Ако случайно някому хрумне, че може повсеместно „властта“ в семейството законообразно да се „изземва“ от мъжа, последствията едва ли ще са твърде радващи. Хр. Домозетов, ОР, 103.
