ЗАКОНОПОЛОЖÈНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Положение, точка, пункт от закон, където се определя нормата на поведение в някаква област. „Мотиви за всичко могат да се намерят, когато се налага – отговори той. Затова си има законоположения, затова и вас са поставили на това отговорно място.“ Г. Караславов, ОХ IV, 276. Във всяко село, дето някой какъв и да е занаят упражняват повече от жителите му, съществуват тъй наричаните еснафи, които без никакви писани устави, правилници и законоположения, устно по предание урегулирват взаимните отношения на членовете занаятчии. РН, 1905, кн. 4, 170. Византийската Еклога е избор от римското и византийското право на законоположения за „честните дела и договори“, както се казва в нейния увод. Ив. Хаджийски, БДНН I, 60-61. // Събир. Съвкупност от положения, точки, пунктове в закон, определящи нормата на поведение в някаква област. През първия ден участващите се запознаха с основните документи от законоположението по опазване на паметниците на културата.