ЗАКОНОПОЛОЖЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Законодател (в 1 знач.); законоположник. За да оправдае себе си, той прибягнува към тълкувание смисъла на закона и казва, че целта на законоположителя не е била да възбрани това на чужденците. Ф. Велев, КР (превод), 20.