ЗАКОНОПРЕСТЪ̀ПНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Престъпник, закононарушител. Прозвището „законопрестъпник“, с което недвусмислено се намеква за участието на Борил в убийството на вуйчо му Калоян, произлиза още от епохата. Напр. „злия законопрестъпник“ го назовава сръбският крал Стефан Първовенчани в житието на баща си св. Симеон (крал Стефан Неман). Ц. Родев, ДПА, 7. Повикан на съд, той ся обвинява от закона като законопрестъпник. Ф. Велев, КР (превод), 20.