ЗАКОНОРОЖДÈН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Законороден. Боже мой, боже мой, защо ли са е родило на света и това невинно детенце! Ако законорождените изработват своето парче хляб с такива тежки мъки и страдания, то за незаконорождените светът трябва да бъде вечна темница. Л. Каравелов, Съч. V, 188.