ЗАКОНОТВÒРЕЦ, мн. -рци, м. Книж. Лице, което се занимава със законотворчество; законодател. Платон бе превърналото се в жизнена цел желание да стане върховен философ – законотворец и основател на държавата; изглежда, че е страдал жестоко от неосъществяването на това желание. Д. Илинова, ЧТЧ (превод), 102. След продължителни дебати законотворците приеха закона за второ четене.