ЗАКОНОТВÒРЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Дейност по създаването, обсъждането и приемането на законови текстове, закони; законодателство. В стиховете си той [Солон] обяснява как е отхвърлил тиранията на личността си. Но той го сторил от любов към делото си, към законотворчеството си: а да бъдеш законодател, е сублимирана форма на тирания. Д. Илинова, ЧТЧ I (превод), 102. По конституция законите се приемат с две гласувания и не може да се прескачат задължителните етапи на законотворчеството. Д, 1997, бр. 342, 7.