ЗАКОНСПИРЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от законспирирам като прил. 1. Книж. Който е прикрит, таен, скрит от официалната власт. Винаги и всякога русите са знаели къде, с какви сили разполага противникът. Всичко това е могло да се извърши само с помощта на една прецизно и дълбоко законспирирана разузнавателна мрежа. Отеч., 1977, кн. 11, 30. – Операцията по откриването на законспирирания резидент на чуждото разузнаване започнахме, след като задълбочено разгледахме всички възможни варианти. К, 1973, кн. 6, 47. Законспириран шпионин. Законспирирана квартира.
2. Разш. Разг. Таен, прикрит. Всъщност историите в тази книга са седем. Трите са видими, четвъртата е скрита (законспирирана). ЛВ, 2007, бр. 401 2.