ЗАКОНСПИРЍРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от законспирирам и от законспирирам се. Авторът зае своевременно голям пост, та дълбокото му законспириране остана само в сферата на приказките. Р. Ралин, ВМ, 36.


Източник: Речник на българския език (онлайн)