ЗАКОНСПИРЍРАНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от законспириран. С дясната си ръка се подпираше на старомоден черен чадър, а в лявата размахваше тайнствената чанта куфарче, по което със сигурност можеше да познаеш дипломата, външнотърговския специалист и преминалия в дълбока законспирираност шпионин. П. Незнакомов, ТС, 7.