ЗАКОПА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от закопая2 (в 1-3 знач.) като прил. Който се намира в земята, покрит с пръст; заровен, зарит. Противоп. откопан. Един земеделец, като умираше, рече на синовете си, че има закопано имане в лозето, та да идат да го изкопаят. П. Берон, РБ, 56. Тука трябваше да са запреме, да извадиме из земята закопаното свое оружие и да го раздадеме на момчетата. П. Хитов, МП, 15.