ЗАКОПЧА̀ВАМ, -аш, несв.; закопчàя, -àеш, мин. св. закопчàх и (остар.) закопчèя, -èеш, мин. св., закопчàх, св., прех. 1. Прикрепвам, съединявам разтворени краища на дреха, обувка, чанта, куфар и под. посредством копче или закопчалка. Противоп. откопчавам, разкопчавам. До вратата той почти се сблъска с един свой съсед, който си тръгваше и на излизане се мъчеше да закопчее яката на кожухчето си. Ст. Марков, ДБ, 11. Цеца откопчаваше и закопчаваше чантичката си. Б. Болгар, Б, 66. Един по един мъжете се отправяха нагоре по тесните стълби. Те не бързаха, движеха се мудно, разкопчаваха и отново закопчаваха окърпените си дрехи, защото знаеха, че вън ще ги посрещне студеният есенен дъжд. Ал. Бабек, МЕ, 123. Калофер заповяда да закопчеят букаите на конете, назначи стражници и седна до огъня. М. Марчевски, П, 53.
2. Вкарвам в илик или съединявам двете части (на копче, закопчалка, цип). Противоп. откопчавам, разкопчавам. И го поведе към кабинета си, като вървешком закопчаваше единственото копче на бежовото си сако. Ст. Марков, ДБ, 192. Фелдфебелът Ташков скучаеше и непрекъснато закопчаваше и разкопчаваше едно и също копче на куртката си. Д. Кисьов, Щ, 63. „Полковник, едно копче на куртката ви е разкопчано. Идете го закопчейте и тогава елате на доклад!“ М. Грубешлиева, ПП, 204-205.
3. Прен. Жарг. Обикн. в съчет. с белезници. Заключвам, захващам някого с белезници или др. така, че да не може да се освободи. Противоп. откопчавам, разкопчавам. Използвали сила, за да обезвредят пазача и закопчаят ръцете му с белезници. Земя, 2008, бр. 183, 2. Ние сме малка страна, приятелю, тук никой от никого не може да се укрие. Кажеш ли ми истината обаче, ще те закопчая за собственото ти парно за една нощ… Утре сутринта ще се обадя на Продан да те освободи. Хр. Калчев, ОК [еа]. // Разш. Арестувам, задържам някого. За броени дни разследващите са успели да хванат нишките на престъпника и да го закопчаят. 19 м, 2013, бр. 1100, 3. Седем полицаи са закопчани за връзки с турската наркомафия. С, 1998, бр. 2084, 2. закопчавам се, закопчая се и закопчея се страд. и възвр. Милчо бърже се закопчаваше и едновременно търсеше обущата си под леглото. М. Грубешлиева, ПИУ, 302. Съдията облича пардесюто, закопчава се, разкършва рамене и крачи из потъмнелия път. К. Константинов, ПЗ, 86.
ЗАКОПЧА̀ВАМ СЕ несв.; закопчàя се и (остар.) закопчèя се св., непрех. 1. Само несв. За дреха, обувка, чанта и др. – имам отвор, пригоден да се затваря, съединява, посредством някакво приспособление (копче, цип и др.). Да се обадя ли на мама и на учителката? – мислеше Стела, като търсеше зелената си плетена дрешка, която се закопчаваше отпред. Ем. Коралов, ДП, 103. – А моряшкият док? – От него ще ми направите туристическа пола. Знаете – обикновена пола – да се закопчава отпред с цял ред копчета! П. Вежинов, СО, 82. Мама забради шала си, оправи кожухчето си, което се закопчаваше с телени копчета, и сложи бохчата в скута си. К. Калчев, ПИЖ, 86. Но на главата си той не носи бяла чалма с меки гънки, а висок самурен калпак с възбърнато настрани дъно. И там, гдето дъното се закопчава, втъкната е китка паунови пера. Й. Йовков, СЛ, 131.
2. Разг. Обикн. с отриц. За дреха, обувка, чанта – мога да се затворя посредством присобление (копче, цип и др.). Джинсите ви издайнически отказват да се закопчаят. Тема, 2002, бр. 14 [еа]. Почна да нахлува стария си ловджийски брич, останал отпреди войните, който се оказа тесен и не можеше да се закопчее под коленете, та стана нужда да го забожда с безопасни игли. Чудомир, Съч. II, 104. Полата ми е станала тясна и не се закопчава. Δ Чантата ми е много пълна, няма да се закопчее. // Разг. За копче, закопчалка, цип и под. – мога да се затворя, като влизам в илик или се съединяват, прилепват плътно една в друга двете ми части. Ципът е повреден, не се закопчава. Δ Тези копчета се закопчават добре.