ЗАКОПЧА̀ВАНЕ ср. 1. Отгл. същ. от закопчавам и от закопчавам се. Противоп. откопчаване, разкопчаване. Особена мъка му съставяше обуването на обувките и закопчаването на колосаната яка. Г. Белев, КВА, 327.
2. С опред. Начин, по който се закопчава дреха (обикн. сако, костюм и под.). Водещ през тази пролет е класическият елегантен тайор с едноредно или двуредно закопчаване. Отеч., 1978, кн. 7, 42.