ЗАКОПЧА̀ЛКА ж. Приспособление за закопчаване, за затваряне на нещо, състоящо се обикн. от две части, които влизат плътно, здраво една в друга. Олющения ремък на барабана новият глашатай смени с параден офицерски каиш. Бронзовите му закопчалки лъска с пепел и оцет, докато заблестяха като златни. Н. Хайтов, ШГ, 280-281. Като у най-високите сановници закопчалките по гърдите му бяха от вишневочервени ширити. Й. Вълчев, СКН, 78. Той сграби простото гърненце. И като го притисна до гърдите си, със същата ръка измъкна изпод възглавието си оковано в сребро ковчеже с тежки закопчалки. А. Дончев, СВС, 662. – Навярно имате хубав двор – позаинтересува се учителката, докато отключваше секретните закопчалки на лачения си куфар. Л. Михайлова, Г, 167.