ЗАКОПЧА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от закопчая и от закопчея като прил. Обикн. за дреха – чиито краища или отвор са прикрепени, съединени посредством копче или закопчалка. Противоп. разкопчан. Кандов беше облечен в закопчано тъмнозелено сетре. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 12. И след малко в стаята влезе млад 24-25 годишен рус момък, облечен в закопчано кафяво пардесю. А. Страшимиров, СВ, 72. Дигнал глава, със закопчано палто на всички копчета, той ходеше от улица в улица. Д. Талев, ПК, 306.