ЗАКОРАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; закоравèя, -èеш, мин. св. закоравя̀х, прич. мин. св. деят. закоравя̀л, -а, -о, мн. закоравèли, св., непрех. 1. Ставам корав, твърд; втвърдявам се, вкоравявам се, затвърдявам1, затвърдявам се. И при умесването и развалянето на квасника тя има някакъв друг пофат, та затова хлябът ѝ много ся уряжда и по няколко деня не закоравява. Т. Влайков, Съч. I, 204. Покриваше [магарешкият трън] цели пространства и особено есенно време, когато изсъхнеше и закоравееше, а добитъкът проправяше из него тесни пътечки, приличаше на същинска гора. Й. Йовков, ЧКГ, 67. Не е привикнала тая беловласа глава да се навежда, гръбнакът му е закоравял и не може красиво да се прегъва! Ив. Вазов, Съч. XX, 62. Най-напред те [роговете] биват обвити с нещо меко, но когато пораснат роговете, тази мека обвивка пада от тях и те земат да закоравяват. ИЗ 1874-1881, 110.
2. Прен. Ставам безчувствен, бездушен, безжалостен; вкоравявам се. – Нервите трябва да затъпяват, трябва душата да закоравее, не с принципи трябва човек да се нахвърли сред тия окървавени от бясно озлобление хора – мълвеше Никола Попов, отпуснат безсилно на канапето. А. Страшимиров, Съч. I, 198. Не закоравява ли сърцето му от ден на ден? М. Марчевски, П, 224. // Ставам твърд, способен да не се поддавам лесно на чувствата си или на някаква слабост. Напоследък наместо да закоравявам от битките и походите, бях започнал да се улавям в неподозирана милозливост. Сл. Караславов, ДИН, 112. Какви мъжаги излязоха синовете му! .. Трябва да са закоравели и пораснали. А. Каралийчев, НЗ, 72. // Отдавам се на престъпна наклонност, порок, като не се поддавам на въздействие и промяна. Осемнайсет години се занимаваше все с такива момчета. Не обичаше, когато те окончателно закоравяваха като престъпници. Д. Цончев, ЛМ, 43.