ЗАКОРАВЯ̀Л, -а, -о, мн. закоравèли. Прич. мин. св. деят. от закоравея като прил. 1. Който е станал корав, твърд; затвърдял, втвърден. Девойката пристъпи, целуна ръка на гостенката и Султана усети в закоравялата си премръзнала длан меката ѝ топла ръчица. Д. Талев, ЖС, 332. Перото на Гороломов стана като тънка пръчица между дебелите им закоравели пръсти. Й. Йовков, ПГ, 177. Спусна се тръс към градчето. Но все му се струваше, че конят едва пристъпва, и току го подбутваше нетърпеливо със закоравелите си издраскани пети по мекия корем. Ем. Коралов, ДП, 18. Той гледаше брата си и виждаше как смъртна бледост покрива сухите ръце, по които кръстосваха закоравели жили. Д. Немиров, Б, 226. Темянът е закоравял сок на едно дърво, което расте в Индия и по някои места на Африка. Т. Икономов, ЧПГ, 102.
2. Прен. За човек – който трудно се поддава на въздействие и изменение и е изцяло подвластен на някакъв порок, престъпна наклонност; непоправим. – Ако наистина тъй мислиш, то ти си закоравял подлец! К. Петканов, В, 202. – Аз мога да потвърдя със сигурност, че имаме работа със закоравял убиец, комуто само обстоятелствата не са позволили. Кл. Цачев, ГЗ, 139. Струва ми се, че тия банкети поомръзнаха на хората, освен на заклетите гастрономи и закоравелите пиячи, чието удоволствие е двойно и от това, че не плащат. С. Северняк, П, 381. Никому не можеше да дойде мисълта да отрови Дюпона, твърде беден очевидно, за да възбуди алчността на някой закоравял престъпник. БД, 1909, бр. 3, 4. Закоравял пияница. // За чувство, навик, убеждение и под. – който е проникнал дълбоко и трайно в съзнанието и не е податлив към изменение; затвърден, вкоренен. Поради изключителната напрегнатост на момента или закоравелия навик на французите той виждаше у Бенц само прусака – студения, безстрастен прусак, неспособен да пожертвува кариерата или живота си за любовта. Д. Димов, ПБ, 261. Закоравелите му навици не можеха да се изменят. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 345.
3. Прен. Който е груб, безчувствен, който не се поддава на чувства, на разнежване. Тие дръгливи овчици и Панчу понякога смекчават донейде закоравялото сърце и пробуждат и у него нящо като надеждица. Т. Влайков, Съч. II, 145. Тя посрещна Касаветов с такава мъка в погледа и с такава дълбока надежда, че дори и неговата закоравяла душа на адвокат и чорбаджийски син трепна. Г. Караславов, ОХ II, 240. А парите са голяма сила, нали така? Те смекчават и най-закоравелите сърца. М. Марчевски, ОТ, 420.