ЗАКОРАВЯ̀ЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от закоравял. Експертът беше забелязал, че тя не го слушаше и вървеше с наведена глава. Но той пак не изпита неприязън към егоизма, студенината и ужасната ѝ закоравялост. Д. Димов, Т, 495.
