ЗАКОРЕНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; закоренèя, -èеш, мин. св. закореня̀х, прич. мин. св. деят. закореня̀л, -а, -о, мн. закоренèли, св., непрех. Остар. 1. За растение – хващам корен; прихващам се (Ст. Младенов, БТР).
2. Оставам, настанявам се трайно някъде; затвърдявам се, закоренявам се.
3. За мисъл, чувство, навик, убеждение и под. – ставам траен, устойчив, проявявам се редовно някъде, в нещо; закоренявам се. Омразата между французи и германци е тъй закореняла и действителна, щото сега Лафарж имаше всичките основания да се съмнява в поведението на Бенц. Д. Димов, ПБ, 252. Навиците му така са закоренели, че никога няма да отвикне от тях.
4. Рядко. Ставам бездушен, безжалостен, безчувствен; вкоравявам се, закоравявам. Нашето сърце е закореняло дотолкоз, щото не чувствуваме нито най-големите болки, които са пуснали дълбоки корене в народния ни организъм. Ч, СбПер. п I, 115.
ЗАКОРЕНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; закореня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Правя нещо (чувство, навик и др.) да проникне дълбоко в съзнанието, в душата и да се затвърди; затвърдявам2, утвърждавам, вкоренявам. От баща си Панчо беше наследил умствена тъпота и покорство. А пък тежкият му живот по чужди врата от детинство беше развил и закоренил у него още повече тие душевни качества. Т. Влайков, Съч. II, 92. – Когато се захванали кръстоносните походи, тогава папите закоренили в народа мисълта, че пристиганието в Палестина очиства кръстоносеца от всички по-напрежни грехове. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 68. Ний искаме да говорим за славенските народи; за крайното разделение и тъй да речем, разпокъсване на нравствените им сили, които закореняват в тях един неразумен партикуляризъм. Ч, 1875, бр. 5, 198-199. закоренявам се, закореня се страд.
ЗАКОРЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; закореня̀ се св., непрех. Остар. 1. Оставам, настанявам се трайно някъде; затвърдявам се, закоренявам1. Да украсява [охолното римско население] новия Рим не е ли все едно да помага на узурпаторите, които са го отнели от законния му владетел, да се закоренят повече в него? К. Величков, ПССъч. III, 15.
2. За мисъл, чувство, навик, убеждение и под. – ставам траен, устойчив, проявявам се редовно някъде, в нещо; закоренявам1. Отначало жертвата страда поради непоносливостта на организма към отровата, а след като порокът се е закоренил – от непоносливост от отбиване от тая отрова. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 247. Когато съгласието ся закорени помежду съгражданите ни, тогаз и те завзеха ся и промислиха както за поддръжанието им [на училищата] изобщо, тъй и за по-добрата им вътрешна организация. Ч, 1870, бр. 6, 174. В VII-й век притихна нахлуванието на славяне от отвъд Дунава: полуостровът беше вече цял пълен със славянски селения. Дотогава още християнството не беше се разпространило и закоренило в Балканския полуостров. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 118.