ЗАКОРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; закоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Започвам да коря. Сладко ми е да потъвам в безмълвие и съзерцание, а изведнъж като заговори, като ме закори един глас в мене самия! – защо съм напуснал града си, народа си и хората и подобно на скъперник крия съкровищата си в подница. Ст. Загорчинов, ДП, 227. закорявам се, закоря се страд. и възвр.