ЗАКОСТЕНЯ̀Л, -а, -о, мн. закостенèли. Прич. мин. св. деят. от закостенея като прил. Който не се развива, не се променя; вкостенял, консервативен, изостанал. Освен това изящният ромейски език на деспота правеше поразяващо впечатление особено със закостенелите старинни форми на изговор на думите, останал само в практиката на дворцовите церемонии. Д. Добревски, БИ, 43. Той искаше нещо ново в стария закостенял свят. Й. Вълчев, СКН, 154. Това принуди да си обръснат брадите дори най-закостенелите университетски професори. П. Вежинов, СП, 138. Само човек, запознат със строгите и закостенели порядки на ромейския императорски двор, можеше да разбере що значи отстъпката на ромеите. А. Дончев, СВС, 95. Селото е българомохамеданско, жените ходят със закрити лица. Стари, закостенели обичаи. М. Марчевски, П, 242. Закостенели методи. Закостенели възгледи. Закостеняла догма. Закостеняло мислене.