ЗАКОСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; закося̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Започвам да кося трева, житни растения. Тогава бях още млад. Извикаха ме на Цареви ливади сено да кося. Една вечер в хладината закосихме Босилкова ливада. К. Петканов, СВ, 108. Алил със косата закоси, / Радка със вила запласти. Нар. пес., СбВСт, 613.
2. Прен. За огнестрелно оръжие, обикн. картечница – започвам да стрелям и унищожавам, убивам масово. Войниците продължаваха смъртоносния си марш. И чак когато ги закосиха картечници, останалите живи се втурнаха в луд бяг към близкия дълбоко врязан дол. М. Кремен, Б, 80. Картечниците закосиха откъм лозята и привечер нахлуха в селата пияни жандарми и войници. Ст. Даскалов, СД, 373. закосявам се, закося се страд.
ЗАКОСЯ̀ВАМ СЕ несв.; закося̀ се св., непрех. Разг. Започвам да се кося. Защо си се закосил за чужди работи?