ЗАКРА̀ЧВАМ, -аш, несв.; закрàча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започвам да крача, обикн. с по-отсечени, по-уверени или по-големи крачки. Двамата мъже се разхождат бавно, с отмерени крачки. После присядат до една от масите и търпеливо чакат. Единият е по-млад, не му се седи, става и отново закрачва. К. Константинов, ПЗ, 172. Нареди на двамата да се движат стотина крачки вляво и вдясно по линията и да се връщат на прелеза, а той закрачи по пътя. В. Андреев, ПР, 124. Изморяваше го пъстрата навалица от хора. И понякога с мъка потискаше копнежа в сърцето си отново да закрачи из гъстите гори. В. Нешков, Н, 21. Озърнахме се след това наоколо, никого няма, закрачихме из кривите улички и хоп, в двора зад черквата. Чудомир, Съч. II, 113.