ЗАКРÈЙВАМ, -аш, несв.; закрèя, -èеш, мин. св. закрèях, св., непрех. Започвам да крея, да вехна; залинявам. А какво изживяваше в туй време Крилатия, малцина знаеха. Той закрея, залиня. Душата му заболя. Г. Манов, КД, 114. Човекът от болест си е умрял, майка ми разправяше, закреял, отслабнал, кожа и кости станал. Зл. Чолакова, БК, 69. Една нощ Калина изчезнала. Търсили я тук, дирили я там – нийде я нямало. Закреял Иван за изгората си. Легнел, станел – все за нея въздишал и приказвал. Ив. Планински, БС, 75. Болен е легнал Горанчо, / болен заболе – закрея – / година цяла на крака, / а две години в постеля. Ц. Церковски, Съч. II, 207.