ЗАКРЕПОСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; закрепостя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Истор. Правя някого крепостен, крепостник, превръщам го в собственост на феодал според господстващото през феодализма крепостно право. Допреди седем-осем години селяните там са се наричали крепостни, били закрепостени. Не може селянинът да напусне по своя воля господаря си, селото, земята, която обработва. Д. Талев, ПК, 206. Със силата на оръжието си феодалите направили свободните селяни напълно зависими и ги принудили да изпълняват редица задължения, като ги закрепостили към земята. Ист. VI кл, 60-61.
2. Прен. Обикн. с предл. към. Принуждавам някого да остане на определено място или да не може да се отдели от нещо, някого, ставам причина да не е свободен или напълно самостоятелен. Мино не отиде на Вълковото лозе, но призракът на двеста и осемдесетте хиляди, които му искаше Вълков, го плашеше. Той не се питаше как ще ги плати – а как да се отърве от онзи документ, с който Вълков здраво беше го закрепостил към лозето си. Ст. Марков, ДБ, 472. „Пет месеца, казва, стотинка не съм видял. Пък и откак министър Бояджиев ни закрепости, не можах да отида до града да потърся пари в заем.“ Г. Караславов, Избр. съч. II, 377. – Който е решил да бяга, насила не можеш да го задържиш. Той разполагаше с хора. От него много неща зависеха. Но в края на краищата властта му беше ограничена – не можеше да закрепостява работниците. Й. Гешев, ВТ, 49. // Прен. Рядко. Правя някого напълно зависим, подчинен; подчинявам, поробвам. закрепостявам се, закрепостя се страд.
ЗАКРЕПОСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; закрепостя̀ се св., непрех. Разг. Оставам дълго време на едно и също място, без да се мърдам оттам; засядам. Седнали в Нихболи спахиите, закрепостили се в тоя „Кючук Стамбул“ с десет хиляди войници, в блаженство смятали векове да векуват. Ст. Станчев, НР, 63. Задръстили [колите] всички изходи на околните улици, те приличаха на боен стан. Сякаш някаква орда беше нахлула в града и закрепостила се тъкмо в средата му, го застрашаваше със своята непристъпност. Ст. Чилингиров, ПЖ, 8.