ЗАКРЕПОСТЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от закрепостявам и от закрепостявам се. Немалка роля за закрепостяване на селяните изиграла и църквата. Щом селянинът получава от манастира макар и най-незначително парче земя, той постепенно се превръщал в крепостен. Ист. VI кл, 11. Те [домарксистките течения] издигаха протест против закрепостяването на жената. Г. Бакалов, Избр. пр, 62.


Източник: Речник на българския език (онлайн)