ЗАКРЕПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; закрепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Закрепвам1, закрепям. Седнал на леглото, закрепява свещта, взима в ръцете си „Драски и шарки“, разгръща машинално книгата и почва да чете. Ал. Константинов, Съч., 297. закрепявам се, закрепя се страд. С лъжи и неопределености не се управлява, нито пък се закрепява положението. С, 1894, бр. 1498, 2.
ЗАКРЕПЯ̀ВАМ СЕ несв.; закрепя̀ се св., непрех. Закрепвам се, закрепям се. Той обръщаше котка, закрепяваше се прав на главата си, кукуригаше като герест петел. Ив. Вазов, Съч. VIII, 121. Тук, в слабо заселените и опустелите села, те намират достатъчно земя за посев и в две или в три поколения се закрепяват дотолкова, щото смогват да развъдят и отлъчат много семейства за настаняване в опразнени или нови селища. СбНУ XXXV, 21.