ЗАКРÈПЯМ, -яш, несв.; закрепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Закрепвам1; закрепявам. Панко ловеца му помагаше да го [кораба] натовари в колата и като го закрепяше хубаво, потегляше той с биволите към лозето, за да се напълни горе корабът с грозде. Й. Радичков, НС, 196. Анка изтегля внимателно косата из Бошковите ръце, забива ѝ върха о земята недалек от Бошковата глава: закрепя ѝ хубаво косилката. Ц. Церковски, ТЗ, 23. Най-първо Добри Чинтулов, / а след него П. Р. Славейков / со своите творения закрепят у нас тоническия стих. П. П. Славейков, Съч. VI (1), 7. закрепям се, закрепя се страд.
ЗАКРÈПЯМ СЕ несв.; закрепя̀ се св., непрех. Закрепвам се; закрепявам се. На четвъртото премятане се закрепяше на главата си с вирнати крака нагоре. Ив. Вазов, Съч. VIII, 123. А тук те [скалите] бяха пронизани от червени жили. И в началото тук-там по тия жили се закрепяха млади ели, крехки и тънки като косъмчета по плешиво чело, после и те изчезнаха. А. Дончев, ВР, 121. По тая пътека са слизали търговците от Разлога през турско време. Как са се закрепяли натоварените им коне по тия камъняци, не мога да си обясня. Ив. Вазов, Съч. XV, 93.