ЗАКРÈТВАМ, -аш, несв.; закрèтам, -аш, св., непрех. Започвам да кретам. Той закрета към своя трон, недалек от царския, поддържан под лактите от двама дякони. Ив. Вазов, Съч. XIX, 11. Магарето закрета по ронливия сипей. Л. Галина, Л, 85. Нашият старомоден автобус закрета по нанагорнището сред буковите сенки. Й. Радичков и др., ГСП, 143. Станкул нещо не отговори и поведе кравата към вратника. Лоша мисъл жегна бабичката, тя закрета бързо-бързо и го настигна. Ст. Марков, ДБ, 71.