ЗАКРЕЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; закрещя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. закрещя̀л, -а, -о, мн. закрещèли, св., прех. и непрех. Започвам да крещя. – Мълчи! Мълчи! – закрещя вече тя и сълзите обливаха лицето ѝ чак до шията. М. Грубешлиева, ГР, 101. От влекача наскачаха мрачни и зли мъже с пречупени кръстове на ръкава и като закрещяха с резки гласове, заблъскаха любопитната тълпа. П. Незнакомов, МА, 106. На Николая се искаше да зине и да му докаже, че се заблуждава и че само класовата борба ще спаси и селяни, и работници. Но той ще се развика пак, ще закрещи, че не иска да го учат вчерашни хлапаци. Г. Караславов, Избр. съч. I, 275.