ЗАКРИВÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от закривя2 като прил. Който не е прав, а леко кривнат; изкривен, извит, подкривен. С тая черна четинеста изострена брада, с тоя голям закривен нос той заприличва на същински сатир. Д. Калфов, ПЮН, 79. Грабливите птици имат яки, закривени човки и остри, здрави нокти. Зоол. VII кл, 110. – Я дръж – и като се съблече, подаде му късия си кожух да го окачи на един от закривените гвоздеи, що стърчаха на дяланите подпорни греди. Ст. Дичев, ЗС I, 438. Той беше нисичък, със закривени крака от коленете надолу. К. Петканов, БД, 123. Закривена игла. Закривен меч.