ЗАКРИВОЛЍЧВАМ, -аш, несв.; закриволѝча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започвам да криволича. Боилът затича като сънен към кулите, закриволичи като пиян, после спря и се улови за сърцето. Й. Вълчев, СКН, 598. И ето съвсем навреме се освободи една маса на срещния ъгъл. Бързо закриволичиха натам двамата нови посетители между стотици гърбове на мъже и жени. Д. Калфов, Избр. разк., 234. За да не бъдем близо до обстрелваните квартали, не тръгнахме по пътя, по който се движеха немските колони, при все че беше най-пряк. Закриволичихме из многобройните улички по направление към моста. П. Славински, ПЩ, 198. Пътечката закриволичи и ни изведе на голяма поляна. Ст. Христозова, ДТСВ, 71.