ЗАКРЍЛНИЧЕСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан със закрила. Само звездите, далечни и мълчаливи, бдят над нас, накацали като вечни стражи по онова светло, чисто, закрилническо небе! П. Михайлов, МП, 95.
ЗАКРИЛНЍЧЕСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на закрилник или е присъщ на закрилник. Ванчо се разположи върху тухлите. Сложи закрилническа ръка върху капака на пианото. Бл. Димитрова, ПКС, 276. И то не бе чувство на тая братска, закрилническа обич, що питаеше към нея, а на някакво ново, непознато и силно вълнение. П. Константинов, ПИГ, 29.
ЗАКРЍЛНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. закрилнически2; като закрилник. Само в Мелник, в тихата котловина, има два стари многовековни явора. Върховете им си шепнат с небето и закрилнически простират клоните си над изчезналия град. П. Константинов, ПИГ, 57.