ЗАКРЍЛЯМ1, -яш, несв.; закрѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Оказвам закрила; покровителствам, защитавам. – Велики Дао! Ти, който си запазил слънцето, за да ни грее и да ни свети; бъди щедър към нас и ни закриляй, както си ни закрилял досега. М. Марчевски, ОТ, 402. Най-често отивах при леля си Мария в село Гайтаниново. Леля ми много ме обичаше и ме закриляше пред родителите ми. Ст. Грудев, ББ, 76. Невястата и пред майка си мълчи, все неговата страна държи и гледа да го закрили. П. Тодоров, Събр. пр II, 225. „И законите са според хората. Един човек прави зло – законът го наказва. Друг човек прави същото зло – законът го закриля.“ А. Гуляшки, ЗВ, 584. Закриляй, боже, нашето село големо / да ми не дойде, не дойде / дервенска тежка потера. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 63. закрилям се, закриля се страд., възвр. и взаим. Но дорде България са закриляше с великия дух на цар Самуила, тя храбро отблъскваше сичките покушения на своя заклет враг. Т. Шишков, ИБН, 196. „Вий виждате таз малка животинка. Тя има крилца да са закриля и тя сама.“ Ив. Богоров, КП, 1874, кн. III, 12. – Дошло е време, Йордане, да си помагаме взаимно, един-друг да се закриляме. Сега ми подпиши ти, пък като стане нужда, аз ще ти подпиша. Ст. Марков, ДБ, 178.
ЗАКРЍЛЯМ2, -яш, несв.; закриля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Диал. За стадо – възвивам, извивам единия край, крилото си на една страна. Сиво стадо закачило, / закачило, закрилило / воз планина, воз рудина. Нар. пес., СбНУ II, 6.