ЗАКРОТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; закротя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Укротявам, успокоявам, като обикн. събирам на едно място (добитък). Димо закроти на пладне козите, огледа се на четири страни и потропа с гегата си на каменната плоча. Ив. Гайдаров, ДЧ, 73. Клинката дръпна юздите, скара се на кобилите и ги закроти из пътя. К. Петканов, ЗлЗ, 87. И като закроти стадото, набра игличина и седна върху топлата земя да вие венец. Елин Пелин, Съч. II, 48. закротявам се, закротя се страд.
ЗАКРОТЯ̀ВАМ СЕ несв.; закротя̀ се св., непрех. 1. За добитък, животно – укротявам се, като спирам на едно място или започвам да се движа равномерно и спокойно. Късно следобед, когато Йоана [магарицата] се закроти край долчината и дълго не дигна глава, дядо Петър влезе в гъстака. Хр. Пелитев, ХО, 63. Биволите измъкнаха колата от шумния град и се закротиха из равния път. К. Петканов, ЗлЗ, 62. Неочаквано откри, че в къщата му обитава някакво чудато малко животно, нещо като катерица. Изчезне някъде в безбройните пролуки на тавана, потрополи, потрополи, па току се закроти. Г. Данаилов, КОС, 127.
2. Разг. За човек – ставам тих, съсредоточавам се в нещо и обикн. не мърдам отнякъде. Така правеше той по-рано: ще се закротят с директора пред шахматната дъска, ще се вдълбочат в играта и няма да усетят кога ще настъпи вечерта. А. Гуляшки, СВ, 331. Момчето веднага изтича при чешмата и се закроти на пейката до нея. Сетне извади от шарената си пастирска торбичка оръфано букварче. Г. Русафов, ИТБД, 247. ● Обр. Следобед росна тих, топъл дъждец, закроти се и продължи цяла нощ. Г. Краев, Ч, 125.