ЗАКРЪ̀ГЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от закръгля като прил. 1. Който има кръгла или заоблена форма; заоблен. Запромъквахме се двамата между боровете. Аз събрах няколко малки закръглени камъни и ги пъхнах в джоба. Г. Данаилов, ДИВ, 146. Повдигнах очи и го погледнах. Беше ниско, набито човече с голяма закръглена глава, която приличаше на емайлирана кофа и му придаваше необичаен вид. Д. Дублев, ПП, 24-25. Второто писмо с дребните закръглени букви на глаголицата беше написано от самия Дамян. М. Смилова, ДСВ, 279.

2. За човек, човешка фигура – който е възпълен и със заоблени форми. Мургавата ѝ закръглена снага пращеше от здраве, моминските ѝ гърди напираха изпод блузата с лекомислена дързост, в очите ѝ горяха знойни въглени. И. Петров, НЛ, 165. – Добър ти ден, болярино! – извикала циганката и застанала пред него цяла-целеничка, мургава и закръглена, засмяна до уши. Н. Каралиева, ЗБ, 15.

3. Прен. Добре оформен, цялостен, завършен. Васил Кънчев представлява закръглен характер, който заслужава да бъде точно проучен и анализиран за назидание на нашата младеж. Б, 1902, бр. 454, 2. Съобразителен, тънък, находчив, той винаги знаеше да схване вярно един въпрос, да се изкаже в една кратка и изящно закръглена фраза и да порази със сигурността на мисълта си. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 202.

4. За бройка, число и под. – който е приблизително изчислен, пресметнат до цяло число, без да се смятат дробните единици; кръгъл. – Имам всичко 250 лева. За останалите 50 ще трябва да почакате до утре .. Ще ми ги върнете утре. Аз само за улеснение на Данаилова. При нея сумата да си е закръглена. П. Незнакомов, ТС, 44-45. Закръглено число.


Източник: Речник на българския език (онлайн)