ЗАКРЪЖА̀ВАМ, -аш, несв.; закръжà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Започвам да кръжа. Пролетта пристигна. Над избуялите върбалаци закръжиха лястовиците. А. Каралийчев, ТР, 81. Гърмежът вдига два орела, които са дремали нейде в гнездата си, и те закръжават по синьото небе – все по-високо и по-високо. Н. Хайтов, ШГ, 159. Най-сетне самолетът закръжи над мъждукащите светлини на Делхи и се приземи на летище „Палам“. Т. Кюранов, АП, 9. Пред очите му закръжиха разноцветни петна. Сред тях се мярна Нуринка, усмихна се майка му, каза нещо Василев. Х. Русев, ПЗ, 285.