ЗАКУДКУДЯ̀КВАМ, -аш, несв.; закудкудя̀кам, -аш, св., непрех. Започвам да кудкудякам. – Ко-ко-коо! – закудкудяка кокошка. П. Стъпов, ГОВ, 61. Божият свят се къпеше в радостните лъчи на слънцето; закудкудякаха кокошки. Г. Райчев, Избр. съч. I, 117.
