ЗАКУДКУДЯ̀ЧВАМ, -аш, несв.; закудкудя̀ча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. Закудкудяквам. Крекнеше ли само кокошка, тя рипваше от сън. А пропее ли червеният петел и кокошките закудкудячеха в хор из кошлетата – това беше за нея празник. Ст. Даскалов, СД, 196.