ЗАКУКУРЍГВАМ, -аш, несв.; закукурѝгам, -аш, св., непрех. Започвам да кукуригам. Навън вече се развиделяваше. Закукуригаха петли. Ж. Колев и др., ЧБП, 157. Закукуригват и други петли и петлета и цялото село се разпява и пак закънтява в мрака. Д. Калфов, ПЮН, 21-22. Гащатият петел плесна с крила, подхвръкна на плета и закукурига към дърветата в градината. А. Каралийчев, ТР, 14.