ЗАКУПВА̀Ч м. Обикн. с предл. на. 1. Лице, чиято професия е да закупува, обикн. някакви стоки; закупчик. Закупвачите на новите мелничари не повишаваха цената на житото. Д. Талев, ПК, 811. Извън абаджийското съсловие в Цариград постепенно се създали и други съсловия: панагюрци, котленци, карнобатци, врачани, самоковци – станали месари и джелепи, закупвачи на добитък. Хр. Бръзицов, НЦ, 24. Той е между първите закупвачи на тютюн в „новите земи“. С, 1952, кн. 3, 179.
2. През османското владичество – лице, което е закупило от държавата правото да събира данъците от населението; закупчик. Чорбаджиите от епохата на църковните борби са били закупвачи на данъци. М. Кремен, РЯ, 92.