ЗАКУ̀ПЧИК, мн. -ци, м. 1. Лице, чиято длъжност е да закупува материали, суровини, стоки, вещи и под. за предприятие, учреждение и др.; закупвач. Тютюневите фирми разпратиха по селата своите закупчици. Те обикаляха къщите на производителите, но високи цени не даваха. Г. Караславов, ОХ III, 317-318. – Аз съм закупчик в „Наркооп“ и предприятието често ме праща на командировка из провинцията да купувам стоки. Х. Бенадов, СбСт, 90. По онова време закупчиците в Добруджа се броели на пръсти. А. Гуляшки, ЗР, 19.
2. През османското владичество – лице, което е закупило от държавата правото да събира данъците от населението; закупвач. Детето имаше свободолюбивия и буен темперамент на баща си – Константин Христович от Пазарджик, богатия закупчик на султанските данъци за земите между Дунав и Бяло море. Кр. Тулешков, НЗ, 7.
– От рус. закупщик.