ЗАКУ̀РКВАМ, -аш, несв.; заку̀ркам, -аш, св., непрех. Започвам да куркам. Изведнъж стана – не бе хапвал на обед, а ето и червата му закуркаха. Б. Несторов, АР, 118. Под слънчевия пек земята се пропука. Из пресъхнали, покрити с жабуняк вади жабите закуркаха, ще измрат за вода. П. Тодоров, И I, 32. Залаяха псетата, закуркаха пуйки и павуни. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 86.