ЗАКУ̀СЧИЦА ж. Умал. от закуска. – Какво купуваш? Швейцарски салам ли? Я отрежи и на мене бе, да занеса закусчица за обед. Ив. Вазов, Съч. ХI, 198. Сиромашките дечица! Щяха да останат без закусчица. Г. Караславов, Избр. съч. II, 187. – Батее, утре да ми донесеш закусчица. Три препечени филийки с масълце. Ив. Остриков, ДВ, 44. По пътя към върха спряхме край едно поточе за закусчица.


Източник: Речник на българския език (онлайн)